Лили и Павел - Част 1

- Кажи ми, че ме обичаш. Само днес. Не искам да знам какво ще стане след това, утре. Не искам да го мисля. 

Лили преглътна. Преглътна въздух. Преглътна празнота. Мълчанието в очите на Павел беше достатъчно, за да разбере, че той не е там. Вятърът свистеше в липите над тях, сухите листа падаха, времето бе спряло. Усети, че започва да трепери. Имаше нужда той да я прегърне, но не протегна ръка. Всичко беше свършило, там в този момент, а може би и преди това. В началото на лятото, когато всичко започна тя беше друг човек, безгрижна, току що беше свършила семестъра и си беше взела всички изпити. Освен математиката. Въпреки, че редовно ходи на лекции и беше изгризала до корица всички сборници пак не успя да мине. Реши, че трябва да прекара лятото в града и да си намери частен учител. Тогава й препоръчаха Павел. Беше млад, завършил преди няколко години, скромен, свит, затворен, дори някак странен. Имаше нещо потайно в него, което я караше да не пропуска часовете им. Преди всеки час, беше много разсеяна, напрегната. В началото не разбираше защо, по-късно разбра, че го обича. Но преди това се случиха много неща. 

1. Лили и мокрите тетрадки

Някой звънеше като на пожар. Павел скочи да отвори вратата. Чакаше нова частна ученичка, която му беше препоръчана от Виктор. Макар че не се виждаше често с брат си, Павел винаги можеше да разчита на Виктор и когато му сподели, че е закъсал с наема Виктор веднага се сети за Лили, с която учиха заедно. Въпреки, че беше по-малък Виктор изглеждаше доста оправен и се справяше с всичко сам. Беше разказал на Павел, че Лили е закъсала с изпитите и си търси някой, с който да поработят малко през лятото за да се подготви и мине на есен. Павел имаше нужда от пари и пое ангажимента, въпреки, че не беше настроен да преподава и през лятото. Отвори вратата и зачака. Чу как нещо се разсипва и тихо мърморене. След минута видя чорлаво момиче, с кестенява коса, разпиляна по лицето и раменете. Беше с тениска на AC/DC и скъсани дънки. Беше мокра. Вир вода. Не беше забелязал, че навън беше започнало да вали, беше пуснал музиката силно, имаше нужда да се откъсне и разпусне. Павел беше на 30 години, семеен и въпреки, че беше женен само от пет години нещата нещо не вървяха между него и Ася. Често, когато му беше тежко излизаше с колата да обикаля из града или си пускаше музика до дупка, за да не чува мислите си. Сега не знаеше дали мислите му пулсират в главата или остатъците от музикалния фон. Лили го погледна и той-свенливо се усмихна, отклонявайки поглед от блузата й, която определено прозираше. 

- Здравейте, вие ли сте Павел?

- Да, Лили?

- Да. Извинете за закъснението, но имаше ужасно задръстване и не можах да намеря къде да паркирам колата. Трябваше да я оставя от другата страна на булеварда и дойдох пеша. А то заваля… Съжалявам.

- Няма проблем. Заповядай. 

Лили влезе в апартамента. Направи й впечатление, че е доста тъмен. Имаше нужда от ремонт. Остави си чантата на земята и си събу обувките. И чорапите. Павел се засмя. 

-  Нали няма проблем? Обичам да ходя боса, а и сега съм така мокра…

-  Да, всъщност, мога да ти предложа друга тениска, тази е доста подгизнала…

Лили се усмихна. Знаеше, че тениската й прозира, но нямаше какво много да направи. Съгласи се да облече друга, малко й беше неудобно, но прие. Павел донесе от някъде една синя памучна тениска. Остави Лили в стаята да се преоблече. Лили се огледа. Стаята беше просторна, имаше диван, фотьойл, а до него малка масичка с настолна лампа и празна чаша от кафе. Имаше библиотека с много книги, натрупани една върху друга, разхвърляни. Имаше и шкаф, върху който бяха оставени албуми със снимки и фотоапарат. Лили бързо смени тениската си и посегна към албума. Когато го отвори видя Павел и някаква жена, имаше и дете. Затвори бързо и отвори вратата за да го извика. Павел се върна при нея и я погледна. 

-  Добре, става ли ти?

-  Да, идеална е, благодаря. Ще ви я върна другия път, става ли?

-  Да, разбира се. Ще започваме ли? Заповядай в кухнята, там ще ни бъде по-удобно, масата е голяма.

-  Да, добре. 

Лили тръгна след него, минаха през един малък тъмен коридор и влязоха в кухнята. Тя беше наистина просторна и имаше голяма дървена маса с четири стола. Беше слънчева и много различна от останалата част на апартамента. 

-  От къде искаш да започнем? – попита Павел. 

Лили извади от чантата си тетрадките си и видя, че целите са мокри. Не ставаха за нищо, бяха се скъсали, когато ги изпусна на стълбите, помисли си, че не трябваше да ги носи в ръка в този дъжд, но наистина не мислеше, че блокът на Павел е толкова далеч. 

-  Всъщност аз исках да ви покажа някой задачи, които не мога да реша и да пробваме заедно, надявах се да ми обясните къде бъркам, но записките ми са тотално омазани и ще е трудно. Наистина се извинявам, но нямах много време да се подготвя и бързах…

-  Няма проблем, аз имам сборници, може да намерим нещо подходящо. 

Павел стана и отиде в другата стая за да донесе нещо подходящо за упражнения. Лили покри с ръце лицето си и започна да плаче. Не знаеше защо, но изведнъж се почувства много слаба и изгубена. Знаеше, че не трябва да тръгва толкова късно за урока, но Даниел я държеше на телефона почти два часа, обясняваше й как връзката им е била грешка, как не са един за друг, как ще замине за морето и ще остане там цяло лято, че имал нужда от свобода, да се среща с други жени, искал да прекара лятото сам и такива други неща. Лили не знаеше дали го слуша, рядко отговаряше нещо, но Даниел продължаваше да говори. Изглежда и той не искаше да затвори телефона. Защото знаеше, че ще е за последно. Лили се чу да казва, закъснявам, трябва да тръгвам, ще се чуем пак и затвори. Когато Павел се върна в кухнята, Лили беше скрила лицето си в ръцете си се беше облегнала на масата. 

-  Наред ли е всичко?

-  Да, извинявай, може би трябва да отложим урока за друг път. Наистина съжалявам. 

Лили стана, събра си набързо нещата и тръгна към коридора. Павел я проследи с поглед и си помисли как това момиче се извинява прекалено много. Помисли си също колко хубави очи има. Насълзени изглеждаха още по-ярки и блестящи. Изпрати я и не чу нищо повече от нея през следващите три седмици. До една неделна утрин, когато беше събуден с капучино и няколко чисто нови тетрадки.  

2.            Неделно капучино и кучето на съседката