Чувала съм, че
някои носят тежко бреме, други тежък камък на гърба, но да имаш болка в сърцето
и го чуваш как прескача, да поемаш дъх без да можеш да говориш, да не можеш мислите
си да изкажеш и гласът затворен в теб да седи, да не можеш да се усмихнеш и да
споделиш как боли, да знаеш че си неразбран, че нямаш верен път, да искаш да
прегърнеш някой на ръка разстояние и въпреки това да си сам. Това не е
summertime sadness, това е lifetime regret.
