Докосвам те,
топъл си, гориш, усещам парфюма ти върху ръцете си и мълчаливо слушам ударите
на сърцето ти. Не искам мислите ти да узная, в тишината нека поседим, когато
стане време да говорим ще използвам псевдоним.
Дали чаровна е
усмивката ти или пленник съм сега, на това с което разтопяваш ти леда? Защо
стоя затворен и чета, устните ти по спомен и следа, която в мен остави през
нощта?