Дали защото в мен
вали или пък мъничко ръми, усещам далечен си сега и не искаш да ми подадеш
ръка.
21 декември 2012
11 декември 2012
Снежинки
Пътят пред мен е
побелял, много студ и лед ще е видял, тих замръзнал е пейзажа, не знам, това ли
исках да ви кажа, зеленото е сиво вече, пролетта е тъй далече, само снежинките
красят, върху стъклото ми за кратко спят и после се изгубват тихо, топят се бързо,
никак плахо, не искат спомен да оставят, съжаление не търсят, тъй разправят…
Бягство
Страня от теб,
крия се в ъгъла безмълвна, не мога близо да стоя без поглед бързо да отвърна.
Бягам от себе си и от огъня в теб, с който лесно ти ме палиш. Знам с друга си
сега, търсиш я в тълпата с поглед, искаш я и знаеш ще я имаш. Прости ми, не
мога аз да устоя, опитвам да избягам и преплитам хълцайки крака, искам се сама,
търся тишина и начин да забравя, теб и жарта, с която палиш ме в нощта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)