Имало едно време...

Телефонът иззвъня. Алекс тихо изръмжа под завивката и без да се усети бутна котката от краката си. Горкото животно така и не разбра как досадният звук от алармата предизвика падането му от леглото. Обикновено не се случваше така...

Два три слънчеви лъча се опитваха да преминат през завесите и нежно си играеха с чашата вода, която стоеше над леглото. Снощи Алекс стоя до късно с Дейв и въпреки, че не пиха много веднага щом си легна усети, че е прекалил.

Партизанин

не се ядосвай, не изглеждай слисан
всеки ред с усмивка е написан
макар думите лесно да издават
мислите ми тайни да предават
прозрачно си личи
че залипсвал си ми ти

няма недоволство, няма зле
всичко си е най-добре
и усмихнат е денят ми и нощта
щом има някой там накрай света
който партиназнски го раздава
щастлив обикаля по горите
тихичко си кара ските...