Огнен път

Вървя безмълвно и не знам до къде
този странен път иска да ме отведе,
чувам някой нещо ми говори,
не съм сама, но самотно ми е, сори.

Усещам вятърът под дрехите ме гали,
докосва ме и отминава без да се обърне,
знае, няма нужда огън в мен да пали,
успял е вече душата ми да зърне.

Видял е само пепел, там друго не остана,

няма нищо, пусто е, голяма рана,

знае, че не може от нищо нещо да направи

и все пак настоява, продължава да ме гали.