Благодаря

Здравей ти там, във небесата, кажи, днес не е ли денят, в който нам дал си светлината, или пък всички усмивки на земята? Дали не си ни дал любов и радост, много настроения и сладост? Знам бил си щедър този ден, не крия, особено към мен, зарадвал си ме със любов, надежда, щастие неземно, така изглежда.

Игра

Бонбони и шоколади, пак бонбони и други наслади, вино, а след него лимонада, вино, и пак посягам към комада, хлебче мое, питка без мая, стига вече, доскуча ми таз игра, в която виждам все по две, лакомствата на живота, и чудя си дали е на добре поетата от мен посока.

Намерена

Виното е сладко, в забрава ме обви, чудя се дали да искам още или пък уви, да го оставя и да се опитам да прогледна, да видя, че душата ми е тъжна, бедна, през замъглените си мисли да призная, че не мога вечно в облаците да витая. Ще бъдеш ли до мен и в утрешния ден, ще ме откриеш ли, когато съм отново тази аз, която изпреварва страховете си в захлас, когато съм изгубена, намерена и изоставена, без никаква увереност и вечно претоварена, когато съм от грижи и безгрижие отнесена, и обичам дума е безмълвно произнесена. Обещавам си да търся теб и себе си във теб, докато не спре да бие нещото във мен, и не угасне пламъкът в очите ми, докато не дойде този тъжен край на дните ми. Тогава знам, ще бил си мой и твоя аз, и истински намерена ще съм във този час.