"...в щастие и в нещастие..."

"В здраве и в болест, в бедност и в богатство, в щастие и в нещастие, докато смъртта ви раздели..." Кафеее, кафеее, кафеее, кофеин, кафее... снощи казвах absolut vanilla, сокчеее, сокчеее, сокчеее, искам при мамаааа....Не е лесно. Не знам как ще се справя. Ти защо това, аз защо онова, спорове, караници, любов, пак спорове, пак караници и още любов...Аз ли съм виновна? Има ли виновни? I need a break. 

Съдбата на един глупак

Имало едно време един добър човек. Той живял в едно голямо село, близо до една голяма река. Един ден, както си вървял по големият селски път срещнал един голям човек, с голямо сърце. Този човек се спрял и му подал ръка. Поговорил с него и му предложил да сподели пътя си с него. Добрият човек приел на драго сърце приятелството на големия човек и така, хванати за ръка, продължили за вървят по големия селски път, заедно. И така ден след ден… година след година. Един ден, привечер, както си вървели по пътя и обсъждали местните проблеми, завалял проливен дъжд. Студен, есенен дъжд. Било началото на ноември. Добрият човек се изплашил и потърсил подслон под стряхата на близка къща. Постоял там, почакал когато дъждът спре, но осъзнал, че е забравил за големият човек, с голямото сърце, с който бе споделял толкова години радости и неудачи. Освен това, разбрал, че колкото и дълго да стоял под чуждата стряха портите така и не се отворили, никой не се показал да предложи подслон, приятелство. А големият човек, с голямото сърце вече бил далеч. Ето това е съдбата на един глупак, който в тежък момент е забравил за най-близкия си и е отишъл да търси утеха под непозната стряха.

БИ.

Аромат

Аромат на нежност,
докосване на парфюм,
един до друг лежим
дори ръце не си държим

Думи неизречени
на забвение обречени
разделят ни сега
кажи ми до кога?

Мечта

Дали защото си далеч
или погледът ти ме топи
сърцето неравномерно ми говори
че искам те до мен сега,
та дори и само с мисълта.

В прегръдката ти нежно да стоя
с дъха ти топъл да заспя
да не искам да помръдна
в реалността да се завърна.

Мечтая обичам те да мога да ти кажа
без страх от утрешния ден.
Мечтая... и заспивам пак сама,
знам невъзможно е това.

Морски бриз

Морски бриз, сълзите ми пресъхват,
пясъкът студено ме докосва,
слънцето отдавна спи,
вълните ми говорят нежно,
а душата ми мълчи,
сама на плажа дълго ще стои,
звездите казват опитва да брои,
но всъщност мечтае си за твоите очи.

Знам не си до мен
сама в нощта
дворци от пясък продължавам да градя,
чакам слънцето да поздравя.

Не виждам небето

Интересното е, че не само птици не прелитат, но и не виждам синьото небе. Чувствам се далеч от тук и изключително самотна. Морето шуми пенливо, то е синьо, но не и небето. Последният гларус, който видях беше при скалите, но това беше толкова отдавна. Къде си небе? Къде е онзи полъх, с който се опитваш да ме отнесеш, далеч, нависоко. Хладен бриз. Залез. Виж, нима това е гларус...