Защо ли тъжна съм
сега, нима в мен не остана светлина? Затварям очи и чувам как вятърът на език
потаен ми шепти, докосва кожата ми нежно и приветства ме в живота с усещане
безценно. Разбирам защо съм тук сега, да приема и отдам се на мига, да бъда
обич, радост, светлина, да благодаря за богатството с което съм дарена, да се
чувствам жива, преродена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар