Пътят пред мен е
побелял, много студ и лед ще е видял, тих замръзнал е пейзажа, не знам, това ли
исках да ви кажа, зеленото е сиво вече, пролетта е тъй далече, само снежинките
красят, върху стъклото ми за кратко спят и после се изгубват тихо, топят се бързо,
никак плахо, не искат спомен да оставят, съжаление не търсят, тъй разправят…
Няма коментари:
Публикуване на коментар