Търсих
се. Тичах. По стълбите нагоре и надолу. Времето бе спряло, не знаех къде съм и
с кого. Опитвах мислите си да прогоня, да ги преведа. Страдах. Исках много аз
да те прегърна, да вдишам дъха си от врата ти, да вкуся парфюма ти горчив.
Исках. Да опитвам устните ти дълго, топлината ти да влезе в мен и някак да не идва
утрешния ден. Спрях се. Погледнах себе си отвън. Видях се и избягах. Мисля,
намерих се тогава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар