Истина

Истината за живота, такава каквато е. Истина. Поставена в рамки, въображаема, индивидуално тълкувана и повърхностно възприемана. Истината е това, което ние смятаме, че е. Тя не е обект, с триизмерни характеристики, тя има много измерения, които дори Айнщайн се си е представял. Тя има време, пространство, има съдържание, изказ, думи, описание, цвят, настроение. Истината има променлив размер, тя е ту голяма, ту малка. Понякога я виждаме, понякога не. Понякога тя минава незабелязано покрай нас, друг път се набива в очите ни, като пясък в пустинна буря. Често, след като я видим оставаме заслепени, така както когато погледнем неволно в слънцето. И понякога боли, като сълзите, които потичат от очите ни след този неволен поглед. Истината има много притежатели, тя е ту моя, ту твоя. Понякога е ничия и никой не носи отговорност за нея. Истината е такава каквато е. Не ми казвай, кое е истина и кое не. Недей.