Виното е сладко,
в забрава ме обви, чудя се дали да искам още или пък уви, да го оставя и да се
опитам да прогледна, да видя, че душата ми е тъжна, бедна, през замъглените си
мисли да призная, че не мога вечно в облаците да витая. Ще бъдеш ли до мен и в
утрешния ден, ще ме откриеш ли, когато съм отново тази аз, която изпреварва
страховете си в захлас, когато съм изгубена, намерена и изоставена, без никаква
увереност и вечно претоварена, когато съм от грижи и безгрижие отнесена, и
обичам дума е безмълвно произнесена. Обещавам си да търся теб и себе си във
теб, докато не спре да бие нещото във мен, и не угасне пламъкът в очите ми,
докато не дойде този тъжен край на дните ми. Тогава знам, ще бил си мой и твоя
аз, и истински намерена ще съм във този час.
Няма коментари:
Публикуване на коментар