Имало едно време един добър човек. Той живял в едно голямо село, близо до една голяма река. Един ден, както си вървял по големият селски път срещнал един голям човек, с голямо сърце. Този човек се спрял и му подал ръка. Поговорил с него и му предложил да сподели пътя си с него. Добрият човек приел на драго сърце приятелството на големия човек и така, хванати за ръка, продължили за вървят по големия селски път, заедно. И така ден след ден… година след година. Един ден, привечер, както си вървели по пътя и обсъждали местните проблеми, завалял проливен дъжд. Студен, есенен дъжд. Било началото на ноември. Добрият човек се изплашил и потърсил подслон под стряхата на близка къща. Постоял там, почакал когато дъждът спре, но осъзнал, че е забравил за големият човек, с голямото сърце, с който бе споделял толкова години радости и неудачи. Освен това, разбрал, че колкото и дълго да стоял под чуждата стряха портите така и не се отворили, никой не се показал да предложи подслон, приятелство. А големият човек, с голямото сърце вече бил далеч. Ето това е съдбата на един глупак, който в тежък момент е забравил за най-близкия си и е отишъл да търси утеха под непозната стряха.
БИ.
1 коментар:
Nyakolko citata, vmesto comments:
"Opit e dumata, s koyato horata nazovavat svoite greshki..."
"V priyatelstvoto ima mnogo poveche lubov, otkolkoto v samat lubov"
"Ne, nyamam nujda ot mnogo priyateli , stigat mi dvama-trima, ala samo takiva, koito v surcata si, rani ot moite bolki da imat...."
Публикуване на коментар