Интересното е, че не само птици не прелитат, но и не виждам синьото небе. Чувствам се далеч от тук и изключително самотна. Морето шуми пенливо, то е синьо, но не и небето. Последният гларус, който видях беше при скалите, но това беше толкова отдавна. Къде си небе? Къде е онзи полъх, с който се опитваш да ме отнесеш, далеч, нависоко. Хладен бриз. Залез. Виж, нима това е гларус...
1 коментар:
Интересно. Смела постъпка.
Публикуване на коментар