Почти 400 месеца.
Да си живял толкова и да си имал само няколко щастливи месеца в живота си. Не е
ли тъжно? Няколко месеца, в които и земята и слънцето и луната и звездите се
сливат в едно. Искам си тези два месеца. Искам пак да бъда човек. Защото без
теб съм никой. Мравка в мравуняка. Мида в морето. Чакат те и камилата и заека.
И сълзите ми никога няма да свършат. Знам ти няма да се върнеш. А аз винаги ще
бъда твоя. Да, аз познах любовта. Изживях я. Тези месеци бяха мои. Благодаря
ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар