Не мога да пиша.
Страх ме е. Гледам филм, но не го следя. Чета книга, но през редовете. Говорим
си за нещо, но не помня за какво. Само стомахът ми е свит, сърцето ми прескача
и ми напомня за това. Страх ме е да съм сама. Искам да забравя и да съм с гордо
вдигната глава. Но не мога. Преклонена съм сега, пред живота и това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар