09 декември 2008

Имало едно време...

Телефонът иззвъня. Алекс тихо изръмжа под завивката и без да се усети бутна котката от краката си. Горкото животно така и не разбра как досадният звук от алармата предизвика падането му от леглото. Обикновено не се случваше така...

Два три слънчеви лъча се опитваха да преминат през завесите и нежно си играеха с чашата вода, която стоеше над леглото. Снощи Алекс стоя до късно с Дейв и въпреки, че не пиха много веднага щом си легна усети, че е прекалил.

Няма коментари: